Отново на български

От много време се каня да прекрача мисловната бариера, която ме възпираше досега да започна да пиша отново на български. Трудно ми е да избегна усещането, че съм изгубил чувството си към родния език и, че той се е превърнал в средство за пасивно общуване с една среда, към която аз принадлежа само частично. Аз съм част от нея когато говоря със семейството си на Скайп или когато чета Дневник в интернет, но тези докосвания до българската действителност са епизодични и твърде непълни. Този вид пасивно общуване е може би донякъде неизбежен и със сигурност е нещо, с което много други българи, които живеят извън България трябва да се сблъскват.
Истинската принадлежност обаче според мен е активна по своята същност. Тя е свързана с осъзнаването, че аз трябва сам да протегна ръка и да се докосна до българската действителност по начин, който е подходящ за мен. Разбира се протегната ръка е въпрос на избор за всеки българин, който живее в чужбина. Аз отдавна съм направил своя и ще трябва по-често да пиша на български. Денят на Съединението е добър повод за едно ново начало в тази насока.